Иглотерапия
Въздейства върху функцията на органите в човешкото тяло чрез убождане или топлина върху специфични биоактивни точки в периферията на човешкото тяло – кожа и подкожни тъкани.


Иглотерапията е метод, при който се въздейства върху функцията на органите в човешкото тяло чрез убождане или топлина върху специфични биоактивни точки в периферията на човешкото тяло – кожа и подкожни тъкани.
- Иглоубождане – Иглите, които се използват са еднократни и са тънки обикновено 0,1- 0,3 мм. Връхчето на иглата е закръглено, за разлика от инжекционна игла, защото се цели механично въздействие върху точката. Дължината на иглата се избира в зависимост от локализацията на самата точка – от няколко милиметра до няколко сантиметра. Болка при иглоубождането липсва или е минимална. Хора с нисък праг на чувствителност се срещат рядко, но и те понасят убождането задоволително. Процедурата като цяло е приятна и релаксираща.
- Топлината, която се използва, е от специални „пури“, чиято основна съставка е Обикновен Пелин (artemisia vulgaris). В клинични изследвания е доказано, че този вид затопляне е по-ефективно от други видове топлина (затоплен метал, топъл въздух и др).
Много близък метод до иглотерапията е акупресурата. Това е точков масаж, при който се стимулират същите биоактивни точки. Обученият, по време на процедурите в кабинета пациент, прави самостоятелно натиск върху предварително и правилно подбрани точки, за да подобри и поддържа състоянието си.
Древна история на иглотерапия
Точното време кога се е появила не е установено, но има археологически данни, че иглотерапия се използва практически по цялото земно кълбо от най-древни времена. Различни народи използват различни варианти на въздействие върху точките, като в едни случаи акцент се прави върху масажа, в други върху убождане с игла или кръвопускане от специално избрани за целта зони.
Познат е Египетски папирус, написан около 1550 г. до н.е. и озаглавен като „Книга за приготвяне на лекарства за всички части на тялото“. Той има 108 страници, залепени в папирус с дължина 20,5 м., където се посочват акупунктурни точки и други елементи сходни с традиционна китайска медицина.
Един от най-древни медицински трактати в Китай е „Хуанди ней цзин“ (около 200 г. до н.е.). Той отразява основните принципи на традиционна китайска медицина и е оказал влияние върху развитието на философската мисъл на Китай. В трактата освен теми като диагностика и лечение, физиология, анатомия, се говори и за иглотерапия, акупунктурни точки и канали. За първи път се среща описание на структурата на човешката психика на база „петте стихии“ като система символи, „предоставяща допълнителни възможности в структуриране на знания“ (Еремеев В.Е.).
Един от най-известните първи лекари в Китай е Хуа То и, според свидетелства на ученици и последователи, е бил велик диагностик. Успешно е лекувал с иглотерапия и билки, извършвал е операции, при които използвал специална рецепта за обезболяване. Нейното описание е изгубено, но изследователи смятат, че в съставките присътства цвете татул или индийски коноп. Хуа То създава специална оздравителна гимнастика: „игри на петте животни“, в която се използват движенията на тигър, елен, мечка, маймуна и птица. Смята се, че негов ученик, известен фармаколог У Пу, е живял над 90 години благодарение на редовно практикуване на същата гимнастика.
През Западната Хан династия (206 пр.н.е-24 н.е.) в иглотерапията започват да се използват метални игли – класически 9 метални игли с различна форма и за различни цели (иглотерапия, инцизии, масаж).
Тан династия (618-907г.н.е.) се характеризира с максимално развитие на всички искуства и науки. По това време иглотерапията става самостоятелна медицинска дисциплина. За медицинското обучение се създават определени длъжности: преподавател, асистент, лекар, обучаващ учениците в разположението на точките, меридианите и техниката за въздействие. Направена е система от държавни изпити за специалист по иглотерапия.
През време на империя Сун (960- 1127) е написано ръководство по иглотерапия с топография на акупунктурните точки от доктор Ван Вей и утвърдено от централното правителство на Китай като официално ръководство. По това време са направени и бронзови фигури с акупунктурни точки за изучаване на тази наука.
Около 15-ти век е написан един от най-известните китайски трактати по медицина – „Материя медика“ – съставен от автора Ли Ши-чен. Съдържа описания на 1892 различни вида лекарствени препарати. Книгата е преведена на няколко западни езика и оказва силно влияние върху развитието на медицината в страните на Източна Азия и Европа.
През целия древен период държавно управление в Китай подпомага развитието на медицината. Преди повече от 1000г. се въвежда държавна атестация и медицинска специализация! Държавата участва във финансиране на лекарската дейност и в развитието на медицината.
Съвременна история на иглотерапия
В Европа става известна през 13-ти век. 1671 година мисионерът Harvieu публикува книга по иглотерапия. Холандският лекар Тен Райн представя метода пред медицинското общество в Лондон през 1683 г., а първият сериозен трактат, публикуван в Париж е издаден в 1863г. от П. Дебри. След това иглотерапията започва да привлича все повече внимание и успешно се разпространява по целият свят.
В Русия първата публикация е от проректор на Медико-хирургическа академия проф. П.Чаруковски във „Военно-медицинский журнал“ 1828 г., където се докладва за високата ефективност на иглотерапия при заболявания на опорно-двигателният апарат.
1929 г. в Париж в болница Божоле се основава център по акупунктура, а през 1932 г. се отваря първият институт за обучение по иглотерапия на студенти и лекари.
От 30-те г.на миналия век иглотерапията бързо става известна благодарение на Жорж Суле де Моран, а от 50-те г. на миналия век започва да се развива интензивно в Европа и други страни.
От една страна се появяват все повече доказателства в полза на реалните ефекти от въздействието, а от друга – самите пациенти се ориентират към лечение с помощта на иглотерапия. Както, впрочем, и към други методи на алтернативната медицина: във Франция 75% от населението, Канада – 70%, в САЩ – 42% поне веднъж са се възползвали. Това са само регистрираните случаи, много вероятно е те да са повече.
Самото название „алтернативна“ медицина крие в себе си противопоставяне.
Днес в света все повече се развива Интегративна медицина – симбиоза от традиционните, за едни страни методи, с традиционните за други. Нормален подход е двата вида медицина да си сътрудничат и да работят заедно в полза на здравето на човека – съвременните постижения в медицинската наука и методи, доказали се буквално хиляди години.
Как лекува иглотерапия и какво се случва в организма?
Съществува класическо обяснение за ефекта и то е на база представи и терминология в рамките на традиционна китайска медицина (ТКМ) – болестните и нормални процеси и състояния, характер на въздействието върху организма на човека, представени основно чрез качествени характеристики, които отразяват различно от европейската медицинска мисъл, където преобладават количествени параметри.
По-свободното използване на термини от ТКМ е възможно само при достатъчна ясна представа от теорията в ТКМ, в противен случай се жонглира с понятия като Ци, Шен, Ин, Ян и други, без да се разбира същността. Дори да се замени понятието „Ци“ с „Прана“, често срещан похват в литературата, или с понятието „Енергия“, няма да е достатъчно.
И все пак, какво е основното разбиране за ефекта на иглотерапия според ТКМ?
Това е постигане на баланс в телесните процеси и хармонизиране на психиката. Основната насока е уравновесяване, привеждане в норма, успокояване при повишена функция и тонизиране при понижена. Сега бих казал: „стимулиране на естествена функция на организма – самовъзстановяване“.
За последните десетки години са събрани много данни за въздействието на иглотерапия върху организма, както при човека, така и при животните.
На първо място се постави обяснение за метода като невро-рефлекторен, в рамките на учението на акад. Иван Павлов. Ефекта се обясняваше като рефлекси, включващи различни етажи на нервната система. Акцента се правеше върху въвличане в отговор при въздействието с игла върху периферната точка на вегетативна нервна система. Появиха се данни и за хуморален и имунен отговор на организма.
Няколко интересни факти от изследвания в областта на иглотерапия
1956 г. R. Fuye обяснява механизмите на иглотерапия от позиция на формиране на кожно-висцерални връзки в ембриогенезата. С други думи – в процеса на развитие на ембриона, расте и се развива тялото, но се запазват нервните връзки. Нервна система и кожа имат ектодермален произход, вътрешни органи – мезо и ендодерма, оттук следва, че във вече сформирован организъм има линии отразяващи и подсигуряващи връзките между органи и органи и кожа.
1966 г. G. Kellner изследва структурата на кожа и подлежащи тъкани в 24 акупунктурни точки , също в зоните на преминаване на енергийните канали и в зоните извън акупунктурните точки и канали. От всяка зона са направени 250-300 хистологични препарата! Намерена е разлика в концентрацията на нервните рецептори и гладкомускулни влакна в зоните на акупунктурните точки и канали от зоните извън тях.
1963 г. J. E. H. Nibоyet в резултат на изследвания на електрическите характеристики на кожата в областта на акупунктурни точки и извън тях, доказва че енергийни канали съществуват обективно. Намерено е, че електрическите характеристики на акупунктурните точки се запазват и след смъртта – докато не е нарушена целостта на кожата. Дори повече, открита е разлика в електрическото съпротивление между точките и други участъци, по-голяма при труп, отколкото при живи хора.
2006 г. Министерство на наука в Китай откри проект за доказване съществуването на акупунктурните точки от ниво на изследвания в биология до клинически експерименти. Изследвани са 4 заболявания и 2337 случая. Използвани хистологични изследвания, ПЕТ, МРТ и др. Доказано е, че акупунктурните точки имат особени свойства. Проектът направи следваща стъпка в оформене на акупунктурата като наука.

Полезните ефекти на иглотерапия:
- Подобрява психоемоционалното състояние
- Укрепва се имунитета
- Има обезболяващо действие
- Намалява напрежението в мускулите
- Подобрява състоянието на кожата и косата
- Подобрява микроциркулация в заболелия орган
- Подобрява хормонален статус.
Нека да се върнем за малко в Древен Китай, за да направим акцент върху традиционния подход при изучаване на ефектите при иглотерапия. Притежавайки теоритични знания и постоянно практикувайки лечение на пациенти, древните изследователи обръщали внимание на своя организъм, тренирайки методи и техники, променящи процесите в тялото и психиката. По такъв начин изследването става по-пълноценно, когато изследователят включва себе си!
Какво лекува иглотерапия?
Спектърът на заболявания и състояния, за които е показано използването на този метод, постоянно се увеличава. В едните случаи се използва като основен метод, в други – като допълнителен.


Често пациентите се насочват към иглотерапия, като към „последен“ метод. След като са били лекувани с други методи и когато болестта хронифицира, при това без да променят нищо от начина си на живот.
Добър вариант е здравословният начин на живот, когато са премахнати тези навици и начин на мислене, довели до възникване на болестта, когато не страхът от болестта е водещ, а желанието за по-качествен живот,по-добро здраве и самочуствие. Разбира се, болести се лекуват по-лесно в началния стадий.
Заболявания, които са показани за лечение с иглотерапия
(списък не е пълен):

Неврология
- Главоболие (тензионно главоболие, мигрена, невралгия и главоболие, причинено от възпаление на синусите), главозамайване, безсъние, неврози,
- Парези и неврити.
- Инсулт.
- Хронична умора.

Психиатрия
Тревожност, депресия.

Ортопедия
Периартрит на раменната става, дископатии (дискова херния), спондилоартроза.

Дерматология
Косопад, акне.

Полова система
- Женски стерилитет – ендокринно (хормонално) безплодие, ранна менопауза, психологическо безплодие.
- Нарушен мензис, бяло течение.
- Проблеми с ерекцията, мъжки стерилитет.

Иглотерапията не лекува, но подобрява състоянието и/или качество на живот при:
- Онкозаболявания – намаляване на страничните ефекти от химиотерапия, гадене и болка, умора.
- Ревматоиден артрит.
- Диабет.

Противопоказания към иглотерапия:
- При убождане не се нарушават бемки, брадавици.
- При кожна инфекция не се поставят игли във възпалено, инфицирано място.
- При бременност се избягват някои акупунктурни точки.
- При изразено изтощаване следствие на анорексия или крайни стадии на онко-заболявания.
- При декомпенсация на вътрешни органи или системи.
- При психически заболявания в остър стадий.
Докато се провежда лечение с иглотерапия не се консумира алкохол!
От какво зависи ефекта при лечение с иглотерапия?
Болестта като състояние на организма включва в себе си не само стресове, лоша храна или микроби. Тя е резултат на взаимодействието на разболяващите фактори с организма.
От индивидуалните особености и състоянието на организма в голяма степен зависи начина на разболяване, самото протичане на болестта и последващото възстановяване.
Кои са вътрешните фактори?
- Добри или слаби способности за адаптация.
- Състояние и тип нервна система.
- Следи от преживени стресове в периода от начало на живота, т.е. от няколко месеца преди раждане до днес.
- Генетичен фактор – при неблагоприятни условия може да се „включи“ „лошият“ ген.
- Продължителността на боледуване
- Тежестта на болестния процес.
- Навиците, които присътстват и във формирането на болестта.
Ефекта при лечение с иглотерапия зависи от изброените фактори, както и при други видове лечение, плюс точното попадане на иглата в акупунктурна точка?.
