Иглотерапия

Въздейства върху функцията на органите в човешкото тяло чрез убождане или топлина върху специфични биоактивни точки в периферията на човешкото тяло – кожа и подкожни тъкани.

Свържете се с мен

Иглотерапията е метод, при който се въздейства върху функцията на органите в човешкото тяло чрез убождане или топлина върху специфични биоактивни точки в периферията на човешкото тяло – кожа и подкожни тъкани.

Иглоубождане – Иглите, които се използват са еднократни и са тънки обикновено 0,1- 0,3 мм. Връхчето на иглата е закръглено, за разлика от инжекционна игла, защото се цели механично въздействие върху точката. Дължината на иглата се избира в зависимост от локализацията на самата точка – от няколко милиметра до няколко сантиметра. Болка при иглоубождането липсва или е минимална. Хора с нисък праг на чувствителност се срещат рядко, но и те понасят убождането задоволително. Процедурата като цяло е приятна и релаксираща.
Топлината, която се използва, е от специални „пури“, чиято основна съставка е Обикновен Пелин (artemisia vulgaris). В клинични изследвания е доказано, че този вид затопляне е по-ефективно от други видове топлина (затоплен метал, топъл въздух и др).

Много близък метод до иглотерапията е акупресурата. Това е точков масаж, при който се стимулират същите биоактивни точки. Обученият, по време на процедурите в кабинета пациент, прави самостоятелно натиск върху предварително и правилно подбрани точки, за да подобри и поддържа състоянието си.

Древна история на иглотерапия

Точното време кога се е появила не е установено, но има археологически данни, че иглотерапия се използва практически по цялото земно кълбо от най-древни времена. Различни народи използват различни варианти на въздействие върху точките, като в едни случаи акцент се прави върху масажа, в други върху убождане с игла или кръвопускане от специално избрани за целта зони.

Познат е Египетски папирус, написан около 1550 г. до н.е. и озаглавен като „Книга за приготвяне на лекарства за всички части на тялото“. Той има 108 страници, залепени в папирус с дължина 20,5 м., където се посочват акупунктурни точки и други елементи сходни с традиционна китайска медицина.

Един от най-древни медицински трактати в Китай е „Хуанди ней цзин“ (около 200 г. до н.е.). Той отразява основните принципи на традиционна китайска медицина и е оказал влияние върху развитието на философската мисъл на Китай. В трактата освен теми като диагностика и лечение, физиология, анатомия, се говори и за иглотерапия, акупунктурни точки и канали. За първи път се среща описание на структурата на човешката психика на база „петте стихии“ като система символи, „предоставяща допълнителни възможности в структуриране на знания“ (Еремеев В.Е.).

Един от най-известните първи лекари в Китай е Хуа То и, според свидетелства на ученици и последователи, е бил велик диагностик. Успешно е лекувал с иглотерапия и билки, извършвал е операции, при които използвал специална рецепта за обезболяване. Нейното описание е изгубено, но изследователи смятат, че в съставките присътства цвете татул или индийски коноп. Хуа То създава специална оздравителна гимнастика: „игри на петте животни“, в която се използват движенията на тигър, елен, мечка, маймуна и птица. Смята се, че негов ученик, известен фармаколог У Пу, е живял над 90 години благодарение на редовно практикуване на същата гимнастика.

През Западната Хан династия (206 пр.н.е-24 н.е.) в иглотерапията започват да се използват метални игли – класически 9 метални игли с различна форма и за различни цели (иглотерапия, инцизии, масаж).
Тан династия (618-907г.н.е.) се характеризира с максимално развитие на всички искуства и науки. По това време иглотерапията става самостоятелна медицинска дисциплина. За медицинското обучение се създават определени длъжности: преподавател, асистент, лекар, обучаващ учениците в разположението на точките, меридианите и техниката за въздействие. Направена е система от държавни изпити за специалист по иглотерапия.

През време на империя Сун (960- 1127) е написано ръководство по иглотерапия с топография на акупунктурните точки от доктор Ван Вей и утвърдено от централното правителство на Китай като официално ръководство. По това време са направени и бронзови фигури с акупунктурни точки за изучаване на тази наука.

Около 15-ти век е написан един от най-известните китайски трактати по медицина – „Материя медика“ – съставен от автора Ли Ши-чен. Съдържа описания на 1892 различни вида лекарствени препарати. Книгата е преведена на няколко западни езика и оказва силно влияние върху развитието на медицината в страните на Източна Азия и Европа.

През целия древен период държавно управление в Китай подпомага развитието на медицината. Преди повече от 1000г. се въвежда държавна атестация и медицинска специализация! Държавата участва във финансиране на лекарската дейност и в развитието на медицината.

Съвременна история на иглотерапия

В Европа става известна през 13-ти век. 1671 година мисионерът Harvieu публикува книга по иглотерапия. Холандският лекар Тен Райн представя метода пред медицинското общество в Лондон през 1683 г., а първият сериозен трактат, публикуван в Париж е издаден в 1863г. от П. Дебри. След това иглотерапията започва да привлича все повече внимание и успешно се разпространява по целият свят.

В Русия първата публикация е от проректор на Медико-хирургическа академия проф. П.Чаруковски във „Военно-медицинский журнал“ 1828 г., където се докладва за високата ефективност на иглотерапия при заболявания на опорно-двигателният апарат.

1929 г. в Париж в болница Божоле се основава център по акупунктура, а през 1932 г. се отваря първият институт за обучение по иглотерапия на студенти и лекари.

От 30-те г.на миналия век иглотерапията бързо става известна благодарение на Жорж Суле де Моран, а от 50-те г. на миналия век започва да се развива интензивно в Европа и други страни.

От една страна се появяват все повече доказателства в полза на реалните ефекти от въздействието, а от друга – самите пациенти се ориентират към лечение с помощта на иглотерапия. Както, впрочем, и към други методи на алтернативната медицина: във Франция 75% от населението, Канада – 70%, в САЩ – 42% поне веднъж са се възползвали. Това са само регистрираните случаи, много вероятно е те да са повече.

Самото название „алтернативна“ медицина крие в себе си противопоставяне.

Днес в света все повече се развива Интегративна медицина – симбиоза от традиционните, за едни страни методи, с традиционните за други. Нормален подход е двата вида медицина да си сътрудничат и да работят заедно в полза на здравето на човека – съвременните постижения в медицинската наука и методи, доказали се буквално хиляди години.

Как лекува иглотерапия и какво се случва в организма?

Съществува класическо обяснение за ефекта и то е на база представи и терминология в рамките на традиционна китайска медицина (ТКМ) – болестните и нормални процеси и състояния, характер на въздействието върху организма на човека, представени основно чрез качествени характеристики, които отразяват различно от европейската медицинска мисъл, където преобладават количествени параметри.

По-свободното използване на термини от ТКМ е възможно само при достатъчна ясна представа от теорията в ТКМ, в противен случай се жонглира с понятия като Ци, Шен, Ин, Ян и други, без да се разбира същността. Дори да се замени понятието „Ци“ с „Прана“, често срещан похват в литературата, или с понятието „Енергия“, няма да е достатъчно.

И все пак, какво е основното разбиране за ефекта на иглотерапия според ТКМ?

Това е постигане на баланс в телесните процеси и хармонизиране на психиката. Основната насока е уравновесяване, привеждане в норма, успокояване при повишена функция и тонизиране при понижена. Сега бих казал: „стимулиране на естествена функция на организма – самовъзстановяване“.

За последните десетки години са събрани много данни за въздействието на иглотерапия върху организма, както при човека, така и при животните.

На първо място се постави обяснение за метода като невро-рефлекторен, в рамките на учението на акад. Иван Павлов. Ефекта се обясняваше като рефлекси, включващи различни етажи на нервната система. Акцента се правеше върху въвличане в отговор при въздействието с игла върху периферната точка на вегетативна нервна система. Появиха се данни и за хуморален и имунен отговор на организма.

Няколко интересни факти от изследвания в областта на иглотерапия

1956 г. R. Fuye обяснява механизмите на иглотерапия от позиция на формиране на кожно-висцерални връзки в ембриогенезата. С други думи – в процеса на развитие на ембриона, расте и се развива тялото, но се запазват нервните връзки. Нервна система и кожа имат ектодермален произход, вътрешни органи – мезо и ендодерма, оттук следва, че във вече сформирован организъм има линии отразяващи и подсигуряващи връзките между органи и органи и кожа.

1966 г. G. Kellner изследва структурата на кожа и подлежащи тъкани в 24 акупунктурни точки , също в зоните на преминаване на енергийните канали и в зоните извън акупунктурните точки и канали. От всяка зона са направени 250-300 хистологични препарата! Намерена е разлика в концентрацията на нервните рецептори и гладкомускулни влакна в зоните на акупунктурните точки и канали от зоните извън тях.

1963 г. J. E. H. Nibоyet в резултат на изследвания на електрическите характеристики на кожата в областта на акупунктурни точки и извън тях, доказва че енергийни канали съществуват обективно. Намерено е, че електрическите характеристики на акупунктурните точки се запазват и след смъртта – докато не е нарушена целостта на кожата. Дори повече, открита е разлика в електрическото съпротивление между точките и други участъци, по-голяма при труп, отколкото при живи хора.

2006 г. Министерство на наука в Китай откри проект за доказване съществуването на акупунктурните точки от ниво на изследвания в биология до клинически експерименти. Изследвани са 4 заболявания и 2337 случая. Използвани хистологични изследвания, ПЕТ, МРТ и др. Доказано е, че акупунктурните точки имат особени свойства. Проектът направи следваща стъпка в оформене на акупунктурата като наука.

Полезните ефекти на иглотерапия:

Подобрява психоемоционалното състояние
Укрепва се имунитета
Има обезболяващо действие
Намалява напрежението в мускулите
Подобрява състоянието на кожата и косата
Подобрява микроциркулация в заболелия орган
Подобрява хормонален статус.

Нека да се върнем за малко в Древен Китай, за да направим акцент върху традиционния подход при изучаване на ефектите при иглотерапия. Притежавайки теоритични знания и постоянно практикувайки лечение на пациенти, древните изследователи обръщали внимание на своя организъм, тренирайки методи и техники, променящи процесите в тялото и психиката. По такъв начин изследването става по-пълноценно, когато изследователят включва себе си!

Какво лекува иглотерапия?

Спектърът на заболявания и състояния, за които е показано използването на този метод, постоянно се увеличава. В едните случаи се използва като основен метод, в други – като допълнителен.

Често пациентите се насочват към иглотерапия, като към „последен“ метод. След като са били лекувани с други методи и когато болестта хронифицира, при това без да променят нищо от начина си на живот.
Добър вариант е здравословният начин на живот, когато са премахнати тези навици и начин на мислене, довели до възникване на болестта, когато не страхът от болестта е водещ, а желанието за по-качествен живот,по-добро здраве и самочуствие. Разбира се, болести се лекуват по-лесно в началния стадий.

Заболявания, които са показани за лечение с иглотерапия

(списък не е пълен):

Неврология

Главоболие (тензионно главоболие, мигрена, невралгия и главоболие, причинено от възпаление на синусите), главозамайване, безсъние, неврози,
Парези и неврити.
Инсулт.
Хронична умора.

Психиатрия

Тревожност, депресия.

Ортопедия

Периартрит на раменната става, дископатии (дискова херния), спондилоартроза.

Дерматология

Косопад, акне.

Полова система

Женски стерилитет – ендокринно (хормонално) безплодие, ранна менопауза, психологическо безплодие.
Нарушен мензис, бяло течение.
Проблеми с ерекцията, мъжки стерилитет.

Иглотерапията не лекува, но подобрява състоянието и/или качество на живот при:

Онкозаболявания – намаляване на страничните ефекти от химиотерапия, гадене и болка, умора.
Ревматоиден артрит.
Диабет.

Прочетете повече

Противопоказания към иглотерапия:

При убождане не се нарушават бемки, брадавици.
При кожна инфекция не се поставят игли във възпалено, инфицирано място.
При бременност се избягват някои акупунктурни точки.
При изразено изтощаване следствие на анорексия или крайни стадии на онко-заболявания.
При декомпенсация на вътрешни органи или системи.
При психически заболявания в остър стадий.

Докато се провежда лечение с иглотерапия не се консумира алкохол!

От какво зависи ефекта при лечение с иглотерапия?

Болестта като състояние на организма включва в себе си не само стресове, лоша храна или микроби. Тя е резултат на взаимодействието на разболяващите фактори с организма.
От индивидуалните особености и състоянието на организма в голяма степен зависи начина на разболяване, самото протичане на болестта и последващото възстановяване.

Кои са вътрешните фактори?

Добри или слаби способности за адаптация.
Състояние и тип нервна система.
Следи от преживени стресове в периода от начало на живота, т.е. от няколко месеца преди раждане до днес.
Генетичен фактор – при неблагоприятни условия може да се „включи“ „лошият“ ген.
Продължителността на боледуване
Тежестта на болестния процес.
Навиците, които присътстват и във формирането на болестта.

Ефекта при лечение с иглотерапия зависи от изброените фактори, както и при други видове лечение, плюс точното попадане на иглата в акупунктурна точка?.