Блогът на Д-р Шакола

иглотерапия, психотерапия, биофийдбек терапия, коучинг

Блогът на Д-р Шакола Психотерапия Усмивка тип „Дюшен“ или живот с емоционална интелигентност “Смотаняците са трудни за харесване”

Усмивка тип „Дюшен“ или живот с емоционална интелигентност “Смотаняците са трудни за харесване”



 Всичко започва през 18ти век, когато френският невролог Гийом Дюшен изследва своите пациенти, техните емоции и мускулните групи на лицето, които ги изразяват. Той се учи да фотографира, за да систематизира своите наблюдения. Тези негови снимки Дарвин използва в книгата си, където описва емоциите у хора и животни.

Гийом Дюшен е известен още и като баща на електростимулацията, тъй като разработва неинвазивна медицинска техника за мускулна стимулация, с цел да изучи връзката между емоцията и лицевите мускули.

Усмивката тип Дюшен се среща и като офис усмивка, т.е. заучена, неискрена. Много често ние четем по лицето на събеседника.

Защо лицето се явява изразител на емоциите? Защото човек е социално същество и по този начин той невербално комуникира със средата и изпраща сигнали.

Разбира се, емоциите имат отражение и върху тялото, дори имаме изрази за това като “почервенял от гняв“, което показва повишено артериално налягане, или пък “посърнал от мъка“, а когато човек се страхува казваме “побелял от страх“. Състоянието на страх принуждава енергията на тялото и вниманието да се концентрират в краката, понеже първосигналната реакцията на страха е да избягаме, за да се спасим.

Емоциите имат сигнал, по който да ги разпознаваме, послание, имат и степен. Например всеки гняв започва с  раздразнение и преминава през различни етапи, за да достигне до ярост като крайна фаза.  

Мозъкът, от своя страна, е устроен с приоритетно внимание към емоциите. Дори да мислим, че сме взели логически правилно решение, то истината е, че няколко секунди преди да изречем това, мозъкът вече е направил своя избор и ни изпраща сигнал. Тоест, чувстваме се добре и мотивирани, защото имаме взето решение. Оформянето и постигането на цели е от голямо значение за качеството на живота, тъй като се стимулира онази част на мозъка, наречена префронтален кортекс. Той отговаря за планирането, концентрацията, фокуса на нашето внимание. Стимулирайки го, внасяме баланс в живота си, осмисляме го. Мозъкът се нуждае от непрекъсната стимулация и ние избираме нужното направление. Иначе може да бъде стимулиран и с караници.

Изтощаваме се, когато няма баланс между желания и действия. В повечето случаи сами се саботираме, вкопчвайки се в това, което ни пречи, вместо да дадем възможност и да изследваме възможностите на средата, да потърсим други варианти.

Могат да се изброят още хиляди варианти на емоции и тяхната проява, но трябва да знаем, че върху тях  може да работим и да ги управляваме, т.е. да проявим интелигентност, емоционална интелигентност.

Всяка наша мисъл провокира съответната емоция, чувство в качеството на енергия, необходима за последващи действия. Това е причината емоциите да се отразяват на активността на мускулите, а също така и за факта, че мозъкът не прави разлика между въображаеми или реални действия.

Дори и ако видими движения няма, то моториката на мускулите е задействана в тази последователност, все едно се извършва действие.

Негативните мисли предизвикват постоянно напрежение в цялата мускулатура и затова дори и нищо да не правим все пак се чувстваме уморени.

Като залог за успеха все по-често се споменава високото ниво на емоционална интелигентност. Тя се изразява в осъзнаване, регулиране, контрол, емпатия, социални навици на поведение.

Опознавайки себе си, своите емоции и начина, по който реагираме, имаме възможност да се контролираме, да виждаме емоциите у другите хора и да разбираме и осъзнаваме тяхната реакция. Така проявяваме емпатия, искреност и адекватна реакция в конфликтна ситуация.

 Другият важен момент е човек да умее да отстоява своята позиция, без да нагрубява другите и да си позволи да променя своето становище, вярвания. Така се постига свобода, разбиране и адекватна реакция.

Всичко, което виждаме, чуваме, помирисваме, усещаме, се преобразува във вид на електрически сигнал и така преминава в мозъка. Емоционалният ни мозък, заедно с опита, познанията за света в различни области, музиката, която слушаме, книгите, които четем са факторите обуслявящи нашата комуникация. Изборът е наш!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.