За мозъка



Ако трябва да намерим най-подходящата метафора, която точно да описва работата на мозъка, то аз мисля, че тя прилича на jam session, когато джаз музикантите живеещи в разни места ( в нашия случай това са невроните и техните връзки), се събират заедно, за да импровизират. Нямат диригент, нямат ноти и повечето от тях не са се виждали никога преди това. Те някакси се сънастройват, свирят и после се разотиват.

Естествено, опитите за рационално обяснение на подобни jam session периодически търпят неуспех.

Изследванията на човешкия мозък и език заставят невронауката непрекъснато да прави промени върху това, което до скоро се е смятало за доказана научна истина.

Ние знаем, че лявото полушарие се занимава с лингвистична дейност. Тогава, по време на синхронен превод, речевите зони в мозъка на преводача в лявото полушарие би трябвало да са като в огън…Но се оказва, че е активно и дясното полушарие, което до скоро смятахме, че няма никакво отношение към речевата дейност. Въобще в този момент целият мозък и всички речеви зони „горят“.

В следствие на това, аз почти маниакално започвах да задавам на всеки синхронен преводач, когото срещах, един и същи въпрос: “Какво превеждахте току що?. Отговорът е “Не помня… не зная“. Т.е. те даже не знаят за какво са говорили преди малко. При това превода е по време на съдебен процес, където отговорността е голяма, и единственото обяснение е че преводачите в този момент се намират в трансово състояние.

Още един метод за окончателно обяснение се появява у биолозите след успешното разшифроване на човешкия геном. В последните години възникна мода за търсене на специфични човешки гени и през цялото време се появяват някакви „открития“. Откриват ген на четенето или пък ген на езика. Не вярвайте, такива гени няма да бъдат открити никога. Защо ли?

Например: Преди време беше открит FOXP2  ген на езика. Ако това откритие се беше оказало вярно (а то не е), то това е този случай, когато се дава Нобелова премия. Защото щеше да означава, че е намерен ген, който прави хората хора. За съжаление всичко е много по-сложно. Оказва се, че този ген(в определена негова вариация) съществува и у други биологични видове- котки, мишки, чинчила. Дори и при крокодилите го има. Генетиката е мощна наука. Сега вече е ясно, че този ген е изразен не само в речевите зони, наличен е не само в мозъка, но и в белите дробове. Т.е. в него няма никаква специфика, която би обезпечавала речта. Проведени са интересни опити-този човешки ген внедряват в генома на плъх. Плъхът, разбира се, не е заговорил на британски английски, но се наблюдава разширение на спектралния диапазон на звуковите сигнали и съществено увеличение на вокалната активност. Сега се смята, че този ген отговаря за финната моторика.

част от интервю на професор Татяна Черниговска- учен в областта на психолингвистиката и невронауката

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.