Йога и биологична обратна връзка

Йога може да стане всеки…
Всички, навярно, сте чували за чудесата, на които са способни индийските йоги – за това, че те могат да влияят на най-съкровенните функции на човешкия организъм: да забавят работата на сърцето, да спират дишането, да ходят по жарава, да се обливат със студена вода, да пият солна киселина и много други. За да се достигнат тези резултати са нужни дълги години тренировки, упорити медитации, самоотвержени експерименти.
На пръв поглед, за нас обикновените хора, това се оказва невъзможно и цялото въздействие върху собственото ни здраве се ограничава в сутрешна гимнастика и прием на лекарства. Още повече, че фармацевтичната индустрия ни залива с най-разнообразни химиотерапевтични препарати. Ние се досещаме, че приемът на таблетки не е най-добрият начин да съхраним своето здраве, защото повлиявайки добре на един орган, ние нарушаваме нормална работата на други системи на организма, понижава се естественият имунитет, повишава се натоварването на черния дроб и бъбреците. Но какво да правим? Та ние можем да управляваме съзнателно скелетната мускулатура, но гладката мускулатура и жлезите с вътрешна секреция се регулират от вегетативната нервна система, която не се подчинява на съзнателно въздействие. Сърцето, кръвоносните съдове, стомахът, бъбреци – всички тези органи работят по определени програми и съзнателното въздействие върху тях е практически невъзможно. Но ако индийските йоги могат да правят това, защо ли тогава подобно изкуство е недостъпно за европейците?
Първите сериозни изследвания по тази тема са направени през 30-те години на ХХ век от немският учен Йохан Шулц, който творчески преработва индийските методики и създава свое направление – автогенна тренировка (аутотренинг). Обучението по метода на саморегулация на Шулц се състояло в два етапа. В първия етап, човек се обучава да предизвиква усещане за топлина и тежест в ръцете, прохлада в областта на челото, да прави пулса по-ритмичен и да стопля областта на слънчевия сплит. Вторият етап на аутотренинга на Шулц се явявал модифициран вариант на раджа-йога и е бил достъпен само за отбрани пациенти.
В началото на 70-те години в бившия Съветски Съюз се разгаря бум на аутотренинга, в резултат на което десетки хиляди хора започват да придобиват навици за саморегулация. Обаче резултатите на повишения интерес към въздействието на вътрешните процеси не били много впечатляващи. От една страна, малка част от ентусиастите се добрали до успех, като се научили да променят кожната си температура, да забавят своя пулс, да регулират нивото на кръвната захар, да премахват болката. По-голяма част от практикуващите обаче не продължили да развиват уменията повече от предизвикване на обща релаксация на организма, която се съпровожда от усещанията за топлина и тежест в ръцете. Много от практикуващите се оплаквали, че им е трудно да разберат в какво направление да се развиват по нататък, тъй като в класическия аутотренинг отсъства нагледна обратна връзка между резултатите от упражненията и показателите на сетивните органи. Когато човек казва „моите ръце стават все по-топли и по-тежки“, той не е уверен докрай, че това е реално, а не плод на неговото въображение. За да ускорят развиването на навици за саморегулация, някои учени започнали да разработват различни технически устройства, които да позволяват пациентът непосредствено да наблюдава за своите физиологични процеси.
Тук ние стигаме до главната тема на статията – технологията на биологична обратна връзка или по-известното название biofeedback. Тя позволява на всеки човек само за няколко сеанса да овладее такива навици, за получаване на които индийските йоги са тренирали години. Принципът на биофийдбек е такъв, че човек, за да се научи да влияе, на който и да било физиологичен или биохимичен процес, то той трябва да получава информация за резултатите от своите действия.
Апаратът за биологична обратна връзка играе тази роля да дава ясна представа в какво направление се мени процесът.
Днес, благодарение на развитието на компютърните технологии, учените са създали много ефективни устройства, позволяващи на хората да въздействат на своя организъм в желаното направление. Ползват се датчици с електроди, които замерват кожната температура, фоторегистратори на пулса, детектори за биопотенциали на главния мозък и т.н. Получената информация се обработва от специален софтуер и се предлага в удобна за възприемане картина или звук. Човек, гледайки изображение на монитора може да проследи как се променят физиологичните процеси в зависимост от въздействието.
Ако имате тахикардия и докторът ви казва да забавите своя пулс, вие едва ли ще можете да го направите и дори и да ви се получи случайно, то ще е много трудно да го повторите. Ако това се случва, използвайки биофийдбек, то вие бързо ще се научите да свързвате измененията в своя организъм с измененията, които се отчитат на екрана на компютъра. Тогава и забавянето на пулса ще ви се получава лесно. В последно време в света все по-голяма популярност получават компютърно игрово биоуправление, с помощта на което пациентът се обучава да управлява своите физиологични функции в ситуации на виртуален съревнователен стрес. Например, колкото повече релаксирате своите мускули, толкова по-бързо се движи колата на върху монитора, колкото по-спокойно и по-бавно работи сърцето, толкова по-бързо водолазът ще намери съкровището и т.н. В резултат на това, работата с такъв апарат става приятна и увлекателна и се харесва както на деца, така и на възрастни. В процеса на игровия тренинг, човек се научава (без таблетки) да влияе на артериалното си налягане, да нормализира сърдечния ритъм, да се противопоставя на стреса, научава се по новому да реагира в стресови ситуации, да снема излишното вътрешно напрежение, когато се изисква повишена работоспособност.
Впрочем, по-добре е да дадем думата на признати световни авторитети в областта на биоуправлението като екс президента на Американското общество БОС Марк Шварц и директора на института по Медицинска и биологична кибернетика М.Б.Штарк: “ Увлечението на хората по компютърните игри изисква да разберем каква е причината те да бъдат толкова привлекателни за тях и какво кара и възрастни и деца часове да се занимават с това. Простичкото обяснение е, че това е опит за създаване на псевдореалност, даваща възможност поне за малко да се избяга от нуждата да се вземат решения по повод на текущи проблеми. В тази псевдореалност човек се превръща в герой, той командва и заповядва, сражава се и побеждава, чувства се смел и ловък, стъпка по стъпка подобрява своите резултати, овладявайки играта.
В процеса на компютърната игра, такъв човек се усеща „успял“, осъзнава собствената си способност да управлява ситуацията, преодолявайки у себе си редица комплекси. Как да помогнем на пациента да прехвърли тези си навици в обикновения живот, да направи така, че усещането за завършено волево усилие, осъзнаване на способностите за постигане на цели, преодоляване на собственото безволие, да не останат в света на играта или пасивните фантазии?
Ето така възниква идеята да се обедини обучението за саморегулация на вегетативните функции с тези несъмнени достойнства, които притежават компютърните игри, като ги поставим в служба на здравето, като ги превърнем в оригинален и ефективен безлекарствен метод за лечение на различен вид разстройства“.
При това, по мое виждане, най-главното предимство на метода е, че човек от пасивен обект на лекарско вмешателство се превръща в активен субект, който сам управлява процеса на оздравяване.
превод Маруся Маринова
списание “ Човек и наука“ бр. 7, 2003г.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.