Граници и личност

Темата за личното пространство винаги ме е вълнувала и подхождам силно емоционално към нея, защото съм убедена, че хора с добре оформена лична територия знаят какво да правят с живота си.
Това е като държава, в която туризмът се приветства, но намесата във вътрешните работи на същата тази, не се допуска. Нали човекът си е една малка вселена, в която има всички ресурси, за да се оформи климата, икономиката, взаимоотношенията.
В практиката си наблюдавам все повече хора, които са объркани, които боледуват, защото все още не са открили, че когато вратата е отворена, а навън е студено, няма как да се стоплят.
Тази врата е отворена, когато не зачитат твоето „НЕ“, когато принизяват и омаловажават твоите чувства, когато ти казват какво и как да правиш. От тази серия е пренебрежението, игнорирането, закъсняването, неспазването на обещания, невръщане на взети назаем вещи. Особено грубо е, когато омаловажават твоите успехи, подиграват се или пък те прекъсват и рязко сменят темата.
Всички сме изпитвали неприятното усещане на потупването по рамото или когато се бутат в теб, когато ти слагат етикети. Лично за мен е неприемливо, когато виждам манипулация чрез чувство за вина, любов, отговорност и по този начин да се оказва натиск върху човека. Разбира се и още много.
Всичко това води до несъответствие с нашите желания и респективно предизвиква вътрешна борба. Води до скрита агресия и се появяват така модерните психосоматични заболявания.
Моля, затворете вратата и открийте себе си.
Маруся Маринова

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.