Проф. Игор Матюгин
Както съвременните лекари, така и древните мъдреци отбелязват връзката между настроението и болестите. Има убедителни доказателства за това как любовта е излекувала туберкулоза и доказателства за това как корабокрушенци са загивали много време преди да изчерпят своите физиологични резерви. Учените вече са доказали връзката между стреса и имунитета.
Стресът, който продължава дълго време, изтощава имунитета и имунитетът престава да се бори с чуждите клетки, които подобно на пирати, дебнат по нашите кръвоносни магистрали.
Човекът е така устроен, че винаги има присътствие на фоново напрежение. Това напрежение е незабележимо при „хипертимните“ хора, които са с повишена енергичност, жизнерадостни и позитивни. Но има и „астеници», при които това напрежение е повишено през целия живот, те като че ли живеят чувствайки се „на зъболекарския стол”, това е като тяхната визитна картичка. Но както при първите така и при вторите фоновото напрежение нараства след като попаднат в продължителен стрес. Краткотрайния стрес не е опасен, той мобилизира, но съвсем друго нещо е „дистресът“, когато „бедите са навсякъде наоколо” – кризата е и в семейството и в личността («едно зло никога не идва само», «дойде ли бедата – отваряй вратата»), тогава стресът е опасен.
Става експлозия, мобилизация на стресовите хормони, адреналина, кортизола, пулса, кръвното налягане, кръвната захар – природата се грижи „биологичният човек” да е готов за борба. Но това е и скритият капан, тука „социалният човек” отлага борбата за после, той е възпитан, културен, сдържан. И цялата мощ на хилядолетната еволюция се стоварва не върху противника – стреса, а върху самия човек. Нали цялата мощ на енергийната система трябва да изразходва някак своята енергия. В резултат на продължителна еволюция човекът надхитрил всички – и динозаврите и ледниковия период, но останал безпомощен спрямо самия себе си. Къде се намира този превключвател, който да отмени всеобщата тревога в организма, нали не всички могат да станат будисти. Кой ще става учен, лекар, педагог, политик, войник или бизнесмен? Нали зад техните гърбове другите могат да остават невъзмутими!
Донякъде ролята на превключвател изпълняват „задръжните процеси*”, които се разпростират върху мозъка, тялото, ние отлагаме агресията за „по-късно”, за „по-удобен момент“. Но „по-удобен момент“ понякога не можем да намерим дълго време. А след две седмици „задръжните процеси” завладяват организма все повече, проникват все по-дълбоко и се появяват първите признаци на депресия. Леката депресия във формата на „лошо настроение” не е страшна, след известно време тя преминава „от само себе си”. Но ако ви нападнат депресивните агенти, насядат като случайни спътници във влака и когато вие се оплаквате, хленчите, те ви пригласят «да, така е, ти дори не знаеш че реално е много по-зле!»
*става въпрос за задръжни процеси в централна нервна система.
От средна и тежка депресия човек сам трудно може да излезе, понякога и не успява – знаем много примери за суициди (самоубийства) не само при велики писатели, като Маяковский, Есенин и Хемингуей, но те нарастват и сред младото поколение.
Депресията може и да не доведе човека до такива фатални последици. Тя може да се маскира, да стане стил на живот и тогава липсата на настроение, „самоизяждане” или „изпиване силите на околните” довежда до изтощаване на имунната система. Тогава вирусите, микробите, бактериите, щурмували с години стените на човешката крепост, я превземат. Този пробив в защитата е обусловен от неумението на човека да се справя с емоциите, гнева, конфликтното общуване, непознаването на истинска природа на човека.
И тогава ние попадаме в ръцете на лекарите.
И така – какво трябва да знаем за депресията?
1. Фоновата тревога нараства заради стреса, когато не се реализират нашите потребности. На схемата нагледно е показано как можем да се движим надясно по законите на нашата природа и да изразим гнева. Гневът е негативна емоция. Всички психолози на тази тема имат сходно мнение. Те смятат, че тази емоция е «правилна», необходима. В нея има много енергия. Но ние често се страхуваме от гнева – та нали нашият опит на общуване показва, че това води до конфликт. Опитайте се „да се озъбите” на началника, полицая, съдията или съпругата (съпругът) – по-добре е да не започваме!
И тогава се движим надолу по схемата, към лошото настроение, депресията, а по-късно – и към отслабване на организма, психосоматика, заболявания. Вече е доказано, че продължителното психическо напрежение води към такива заболявания, като вегетативно-съдова дистония, невродермит, астма, някои видове онкологични заболявания и разбира се – простудни заболявания.
Освен посока надолу и посока надясно по схемата съществува и трета посока, по диагонал – това е самонападението, автоагресията. Когато обвиняваме себе си за всичко, считаме се за неудачници, чувстваме се като «грозното патенце». Тук слага капани неправилното възпитание. Ние избираме да страдаме. Страданието се одобрява от обществото, научаваме с негова помощ да „изкопчваме” от околните внимание, любов, психологически погалвания.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ДЕПРЕСИЯТА?
Пред мен се появява образа на кораб, чийто капитан дава заповед – «Пълен напред!». Обаче корабът е затиснат от лед и не може да плува нататък. И този лед са нашите социални нагласи, родителски забрани, страх да бъдем агресивни, непослушни, да загубим любовта на хората.
Но гнева си можем да изразяваме в социално приемлива форма. Тя звучи така: «Аз съм послание на своите чувства». За да разберем това по-добре, тръгваме от обратното – «Ти си послание на чувства». Това е когато обвиняваме другия за общи проблеми: “заради теб се ядосвам“, “заради теб всичко се проваля“ и т.н. Друг става отговорен за ситуация, а ние сваляме вината от себе си и едновременно с това напрежението. Обикновено в отговор предизвикваме изблик на гняв: “как смееш да ме критикуваш“ и конфликтът се разширява.
Да се върнем към «Аз съм послание на своите чувства».. Вие говорите за същите чувства, но ги насочвате към себе си, например: при мен с теб не се получава, ядосвам се, паля се, „нека да прекъснем за малко преговори“ – гневът тук е изразен, не е опасен за партньора, а ако ви и съчувства, твърде вероятно е да ви се притече на помощ. “Да, хайде да прекъснем за малко“, “Наистина се уморихме…“, “Искате ли да….“
И така вие сте изразили гнева си, разтопили сте леда, вашият кораб, построен от хилядолетната еволюция е оцелял, не вибрира, не потъва, а върви на пълен ход напред. За тази техника за изразяване на негативни чувства може да прочетете подробно в препоръчаната литература.
И така:
Точка № 1. Животните не страдат от депресии. При хората, особено когато са живели трудно, казано по-точно – когато са оцелявали, също не е имало депресии. Тя е продукт на съвременното общества на задоволен живот и наличие на свободно време. Специфична цена за хубавия живот. Депресията може да се появи и 10 години по-късно от момента на травмиращата ситуация, както стана с американските войници след Виетнам («виетнамски синдром»).
Точка № 2. Всичко започва от дистреса. Ако нищо не предприемете той се преобразува в депресия.
Точка № 3. Видове депресия
Лека депресия: трудно се отпускаш, в главата ти циркулират глупави мисли за бъдещи неприятности, загуба на интерес към външния вид. Лошо настроение.
Средна степен на депресия: включва се генетичната предразположеност, понижено настроение сутрин или вечер, ревливост, игнориране на оптимизма на околните, понякога ироничност, пасивност. Храната губи вкуса си, светът изглежда «сив». «На какво намират да се радват хората?»
Тежка депресия: (остра травма + гени) потиснатост, мъка, безсмисленост на съществуването, лицето е с постоянна маска на скръбта, отчетливи суицидни намерения. «Абсурдност и безсмисленост на живота».
Възрастова (стареещ мозък)
Тежко заболяване.
Маскираща се депресия
Свързана е с алкохолизъм и наркотици.
Точка № 4. Задължителни симптоми
– понижено настроение, униние, мъка;
– загуба на интерес, нежелание да изпитваш удоволствия от живота;
– спад на енергията, повишена умора, понижаване работата на интелекта (паметта, мисленето, концентрацията). Нарушване на съня, апетита, сексуалността, хипохондрия.