Проф. И. Матюгин
В съня мозъкът подбира важната информация.
Учените потвърждават това, което отдавна ученици и родители интуитивно са разбрали – че информацията, получена преди сън, се съхранява по-добре. Особено се усилва ефектът, когато се повтаря сутрин на свежа глава. В схемата на запомняне са важни и други фактори: емоционална украса, полезност, чувство на ново и съотнасяне към целта.
„Резултатите от изследванията на учените в Харвард показват, че по време на сън мозъкът преценява кое от предишния опит е било важно и избира само това, което е подходящо за продължително съхранение. Информацията, получена преди сън, остава непокътната в продължение на 3 седмици до 4 месеца, това е доста повече в сравнение с тази, получена много преди съня. ”Д-р Джесика Пейн от Харвардския университет казва, че е възможно химическите и психологическите аспекти на обработката на паметта в съня да сработват най-ефикасно, когато информацията е получена непосредствено преди заспиване.
Друг аспект, влиящ върху ефективността е свързан със съусещанията. Тоест, ако вие не просто виждате в съня си гора, но и чувствате тревата, листата, кората на дърветата, усещате аромата на дъжда, чувате песните на птичките, то такава синестезия остава в паметта дълбока следа. Невропсихологът А. Лурия доказва, че хората, които имат такива способности имат и достъп към резервите на паметта и вниманието. Тези способности са присъщи както на децата, така и на възрастните хора.
И така, образите отстъпват място на логиката. Неголяма част от хората, които имат тези способности, ги съхраняват. По-скоро те са свързани с типа на отделната личност и с творческите професии: художници, музиканти, поети. Показателен е фактът, че когато Флобер е описвал отравянето на мадам Бовари, дълго време е изпитвал аналогични симптоми.
И така в заключение можем да кажем (може да се направят следните изводи):
- Важната информация е по-добре да запомняме преди сън.
- Тя трябва да бъде емоционално украсена и полезна.
Усещанията усилвaт ефекта на възприятие и запомняне