Проф. И.Матюгин Корекция на депресивните мисли
Оноре де Балзак: – Нищо така не опиянява, както виното на страданието».
Какво мисля за живота? Представете си или си спомнете моменти, в които ви се искало да се оплачете от живота си, опишете своите мисли в този момент, когато «всичко е лошо».
Пример: – «Светът ми се струва несправедлив», абсурден, празен», «няма за какво да живея», «няма към какво да се стремя», «всичко е безсмислено».
Какво мисля за бъдещето? Пример: – «Нищо не се получава», «Ще става само по-зле», «Нямам на какво да разчитам».
Какво мисля за себе си? Пример: – «Аз нищо не представлявам», «На никого не съм притрябвал».
Порочен кръг: тревога-депресия-тревога.
Какво следва по-нататък:
– Ако се сърдиш на някого – преброй до четири; ако много си му сърдит – изпсувай. Марк Твен
За коригиране на мрачни мисли помага техниката рефреминг (преформулиране). За да разберем тази техника, може да си припомним стара английска игра.
Родителите казват на детето: – «Колко е лошо, че си изгуби галошите!»
А детето отговаря: – «Затова пък няма да излизам навън под дъжда!», или «Затова пък някой ще ги намери и ще им се зарадва!», или «Затова пък ще ми купят нови!
»
И така:
Стъпка № 1. Рефреминг
Основна фраза за света | Продължете фразата:
…Затова…, но…, и … |
|
1. | Пример: «Нищо не ме радва» | Но след като мога да го разбера, значи, главата ми още работи и ме радва…. |
2. | «По-зле от това не може» | Случва се. Не обръщай внимание на дребните неща има и по-важни проблеми. |
3. | «Всичко е зле» | «Всичко което не ни убива ни прави по-силни!» |
Основна фраза за бъдещето | ||
1. | «Всичко ще става по-зле» | Кой знае своето бъдеще освен Господ Бог?
А аз не съм Господ Бог! |
2. | «Все едно ще умрем» | «Когато идва смъртта, нас вече ни няма, а когато ни има нея я няма» |
Основна фраза за себе си | ||
1. | «Аз съм неудачник!» | Сложете тази фраза в устата на неприятен за вас човек (той е разглезен, груб, нахален, нищожен): – «Ти си неудачник…».
Как бихте избухнали в такъв момент? |
2. | «Ти нищо не струваш!» | Представете си, че това Ви го казва свекървата или тъщата. |
Стъпка № 2. Никога не се самосъжалявайте! Не бъркайте жалостта към себе си с потребността от подкрепа и съчувствие! Жалостта е позиция «от горе», вие като че ли казвате: « ти не се справи, а аз ще се справя и сега ще те пожаля. Спомнете си ситуацията, когато ви звънне приятелка: «Как си?» – «Добре!»; «А как е мъжът ти?» – «Нормално.»; «Как са децата?» – «Отлично!»; «Ех, значи – няма какво да си кажем! Хайде ще ти се обадя по-късно!»
?
Чувството на жалост отваря пътечка към страданието и дори – самолюбуване в страданието. Подкрепа – е пътят към здравите емоции. Спомнете си читателю, например, как са ви съжалявали в детството, когато сте си порязали пръста. Вие се разплаквахте и какво ставаше после? Всеки родител реагира различно.
Психолозите към днешна дата са направили следните изводи:
– по-добре е да не съжалявате детето («о, горкичкото, как ми е жал за тебе…»)
– не е правилно и да игнорирате случилото се («няма нищо страшно, то само ще мине»)
– не е редно да правите нещо вместо него – трябва или заедно да правите нужните работи, или да научите детето да ги прави самостоятелно.
– задължителна е емоционалната поддръжка.
Ако се върнем на примера с порязания пръст, може да постъпите по следния начин: «Съчувствам ти, с мен се е случвало същото. Вземи бинта, който е тук и дезифектанта, който е там, ако не ти се получи ме повикай…»
?
Детето ще се научи да търси помощ, да получава наслаждение от решаването на проблема, а не от съжаляването, затварянето в себе си, навика да общува с света на нуждите чрез големите.
Разбира се майката по-добре би се справила с проблема, но кога да се учи детето?
?
От нашето възпитание и още повече от наши лични примери се обуславя, как децата ни ще реагират на стрес: дали ще превръщат проблемите в задачи и ще ги решават или ще нахлузват на лицето си страдальчески израз и ще играят в живота ролята на неудачник, търсейки съчувстващ партнера.
Стъпка № 3. Превключване към външния свят! Задача: проанализирайте своя график, намерете «празнина» и я запълнете с «насочено навън напрегнато действие». В тези случаи помога живота в манастир, там от сутрин до вечер времето е запълнено с работа и молитва. Или позволете на приятелите си да ви замъкнат някъде, в тайгата, в гората, на планина, където се налага да оцелявате и от сутрин до вечер да сте ангажирани с грижи за бита. Хубаво би било, и ако приятелите ви са с чувство за хумор и китара.
Стъпка № 4. Помислете си за тези, на които не сте успяли да направите нищо добро! Особено ефективно е да го правите преди заспиване. Когато мислите за другите, които се нуждаят от вашата реална помощ, ще сте по-склонни наистина да похарчите част от вашето време, пари и енергия за тях. Фокусът на вашето внимание ще се премести от вашия егоцентризъм върху другите хора. Колко е ефективно това, разказват свещенниците: «при повторното си идване, хората казваха, че много по-бързо заспиват, вече не страдат от безсъние.
Стъпка № 5. Пийте билкови чайове (жълт кантарион, мента, маточина, лайка) и приемайте витамини. Добре е да ги пиете от 1 до 3 месеца.Това помага за премахване на тревогата, синдрома на хронична умора, подобрява съня.
Стъпка № 6. Принцип на Сперматозоида (Е. Берн). «Преди всичко друго, драги ми читателю, бих искал да те поздравя с голямата победа, която си спечелил в надпреварата, в която по някои сведения са участвали, 100 милиона конкуренти,… това наистина е било една луда надпревара, която, струва ми се, по-нататък в живота няма да имаш. Тази победа е била спечелена в деня на твоето зачатие. Тогава си бил много малка, но свръхподвижна клетка, която учените наричат сперматозоид. Пред теб е била поставена задачата да се съединиш с една единствена яйцеклетка, коята се е намирала на финала.
?
В началото е трябвало да избереш правилната посока. Матката има две тръби, пред теб е имало два пътя. Само един от тях е бил правилния. И ти си се справил – избрал си верния път! Освен това, са съществували още маса препятствия. Вас през цялото време са се старали да ви отклонят от целта ресничките на ресничест епител. Не е трябвало да се спираш дори за части от секундата. Ти не си се борил с тези препятствия, а си ги заобикалял. Тези, които са се старали да се борят с ресничките, са губели ценно време. Ти си разбирал това и не си се занимавал с тези, които са ти пречили. Ти си се отклонявал от техните удари и си препускал към целта. Ето това е била безкомпромисната надпревара не на живот, а на смърт! Второто място на тебе не ти е трябвало. То се е приравнявало на 100-миллионно. И ти си спечелил тази надпревара! Ти си се съединил със своята любима и попадна в рая!
Тази същност – да се движиш напред към целта – не може да бъде изкоренена. Но ако тя не се проявава външно, то следователно сме тръгнали в погрешната посока, тогава сперматозоидната същност вместо да съзидава ще разрушава, но вече вътре в нас. Този процес се характеризира с общо тъпо чувство на неудовлетвореност от живота, потиснатост, раздразнителност, избухливост, конфликтност, поражда неврози, алкохолизъм, наркомания, води към образуване на злокачествени образувания.
Бедата е в това, че от първите дни на живота му, човекът бива насочен към неверния път по следните три начина:
- Възпитание в стил «кумир на семейството», не му създават никакви трудности или препятствия.
- Жестоко възпитание в стил «преследвач», създават му непреодолими препятствия.
- Незначителни препятствия по пътя към порочните цели, всевъзможни забрани – да не пие, да не пуши, да не излиза и др. подобни (по-подробно може да прочетете в ?9?.)
Стъпка № 7. Принципът на Велер (движение на вселената: ентропия и съзидание). Руския писател Велер в книгата си «Перпендикуляр» говори за «космическия оптимизъм»: съществува закон, според който «ако нищо не се прави, всичко се разрушава» – ентропия. Но има и друг закон, колкото по-нататък се развива материята, толкова по-организиран и по-добър, и по-дълъг става животът. И човечеството ще измисли, как да реши проблема с резервното слънце (нашето ще изгасне след 2 млрд. години) и с изтощените запаси на нашата Земя. Човечеството умее да оцелява и да се обединява пред лицето на големи проблеми, и ще реши задачите на бъдещето. Това е законът на съзидаването.
Стъпка № 8. Принципът Търсене на Смисъла на живота (нови цели). Човекът, за разлика от животното, не може да живее без смисъл. Но когато постигне основните цели (някъде на около 45-60 години) – отгледал е децата, посадил е дърво, построил е къща – настъпва безизходица, криза на средната възраст. Тогава трябва отново да търсим смисъла на живота, и новите цели. Някои ги откриват във внуците, пътешествията, новите професии, а някои – в алкохолизма, болестите, опасните и скъпоструващи хобита.
?
Една съпружеска двойка в напреднала възраст разлиствала албум със снимки от студентските си години и видяли, как хубаво са си прекарвали студентските вечери. Решили да открият такава фирма (студенско парти за пенсионери) и мирът, и енергията отново изпълнили техните отношения.
Вместо заключение
Будистите твърдят, че животът е страдание, и че за да се освободим от него, следва да се освободим от привързаността към хората и вещите. Универсално средство за това е медитацията. Западната култура отдавна е усвоила медитациите, психоаналитиците успешно корегират тревожната привързаност в общуването. А философите на свой ред са преосмислили изходния принцип: «Животът не е само страдание, животът е и радост и страдание». И тези пропорции в голяма степен зависят от нас.
Аз самият, когато ме настигнат тежки, изпълнени със стрес дни, използвам „принципа на дейността” и си припомням любимата фраза на гръцките философи, която ме е спасила много пъти от пребиваването в лошо настроение и самосъжаление:
«ХОРАТА ПРЕЖИВЯВАТ НЕ ЗАРАДИ САМИТЕ СЪБИТИЯ,
А ЗАРАДИ ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА»