Проф. И.Матюгин Корекция на депресивните мисли

Оноре де Балзак: – Нищо така не опиянява, както виното на страданието».

Какво мисля за живота? Представете си или си спомнете моменти, в които ви се искало да се оплачете от живота си, опишете своите мисли в този момент, когато «всичко е лошо».

Пример: – «Светът ми се струва несправедлив», абсурден, празен», «няма за какво да живея», «няма към какво да се стремя», «всичко е безсмислено».

Какво мисля за бъдещето? Пример: – «Нищо не се получава», «Ще става само по-зле», «Нямам на какво да разчитам».

Какво мисля за себе си? Пример: – «Аз нищо не представлявам», «На никого не съм притрябвал».

Порочен кръг: тревога-депресия-тревога.

Какво следва по-нататък:

– Ако се сърдиш на някого – преброй до четири; ако много си му сърдит – изпсувай. Марк Твен

За коригиране на мрачни мисли помага техниката рефреминг (преформулиране). За да разберем тази техника, може да си припомним стара английска игра.

Родителите казват на детето: – «Колко е лошо, че си изгуби галошите!»

А детето отговаря: – «Затова пък няма да излизам навън под дъжда!», или «Затова пък някой ще ги намери и ще им се зарадва!», или «Затова пък ще ми купят нови!

»

И така:

 

Стъпка № 1. Рефреминг

 

Основна фраза за света Продължете фразата:

…Затова…, но…, и …

1. Пример: «Нищо не ме радва» Но след като мога да го разбера, значи, главата ми още работи и ме радва….
2. «По-зле от това не може» Случва се. Не обръщай внимание на дребните неща има и по-важни проблеми.
3. «Всичко е зле» «Всичко което не ни убива ни прави по-силни!»
Основна фраза за бъдещето
1. «Всичко ще става по-зле» Кой знае своето бъдеще освен Господ Бог?

А аз не съм Господ Бог!

2. «Все едно ще умрем» «Когато идва смъртта, нас вече ни няма,  а когато ни има нея я няма»
Основна фраза за себе си
1. «Аз съм неудачник!» Сложете тази фраза в устата на неприятен за вас човек (той е разглезен, груб, нахален, нищожен): – «Ти си неудачник…».

Как бихте избухнали в такъв момент?

2. «Ти нищо не струваш!» Представете си, че това Ви го казва свекървата или тъщата.

Стъпка № 2. Никога не се самосъжалявайте! Не бъркайте жалостта към себе си с потребността от подкрепа и съчувствие! Жалостта е позиция «от горе», вие като че ли казвате: « ти не се справи, а аз ще се справя и сега ще те пожаля. Спомнете си ситуацията, когато ви звънне приятелка: «Как си?» – «Добре!»; «А как е мъжът ти?» – «Нормално.»; «Как са децата?» – «Отлично!»; «Ех, значи – няма какво да си кажем! Хайде ще ти се обадя по-късно!»

?

Чувството на жалост отваря пътечка към страданието и дори – самолюбуване в страданието. Подкрепа – е пътят към здравите емоции.  Спомнете си читателю, например, как са ви съжалявали в детството, когато сте си порязали пръста. Вие се разплаквахте и какво ставаше после? Всеки родител реагира различно.

Психолозите към днешна дата са направили следните изводи:

– по-добре е да не съжалявате детето («о, горкичкото, как ми е жал за тебе…»)

– не е правилно и да игнорирате случилото се («няма нищо страшно, то само ще мине»)

– не е редно да правите нещо вместо него трябва или заедно да правите нужните работи, или да научите детето да ги прави самостоятелно.

– задължителна е емоционалната поддръжка.

Ако се върнем на примера с порязания пръст, може да постъпите по следния начин: «Съчувствам ти, с мен се е случвало същото. Вземи бинта, който е тук и дезифектанта, който е там, ако не ти се получи ме повикай…»

?

Детето ще се научи да търси помощ, да получава наслаждение от решаването на проблема, а не от съжаляването, затварянето в себе си, навика да общува с света на нуждите чрез големите.

Разбира се майката по-добре би се справила с проблема, но кога да се учи детето?

?

От нашето възпитание и още повече от наши лични примери се обуславя, как децата ни ще реагират на стрес: дали ще превръщат проблемите в задачи и ще ги решават или ще нахлузват на лицето си страдальчески израз и ще играят в живота ролята на неудачник, търсейки съчувстващ партнера.

Стъпка № 3. Превключване към външния свят! Задача: проанализирайте своя график, намерете «празнина» и я запълнете с «насочено навън напрегнато действие». В тези случаи помога живота в манастир, там от сутрин до вечер времето е запълнено с работа и молитва. Или позволете на приятелите си да ви замъкнат някъде, в тайгата, в гората, на планина, където се налага да оцелявате и от сутрин до вечер да сте ангажирани с грижи за бита. Хубаво би било, и ако приятелите ви са с чувство за хумор и китара.

Стъпка № 4. Помислете си за тези, на които не сте успяли да направите нищо добро! Особено ефективно е да го правите преди заспиване. Когато мислите за другите, които се нуждаят от вашата реална помощ, ще сте по-склонни наистина да похарчите част от вашето време, пари и енергия за тях. Фокусът на вашето внимание ще се премести от вашия егоцентризъм върху другите хора. Колко е ефективно това, разказват свещенниците: «при повторното си идване, хората казваха, че много по-бързо заспиват, вече не страдат от безсъние.

Стъпка № 5. Пийте билкови  чайове (жълт кантарион, мента, маточина, лайка) и приемайте  витамини.              Добре е да ги пиете от 1 до 3 месеца.Това помага за  премахване на  тревогата, синдрома на хронична умора, подобрява съня.

Стъпка № 6. Принцип на Сперматозоида (Е. Берн). «Преди всичко друго, драги ми читателю, бих искал да те поздравя с голямата победа, която си спечелил в надпреварата, в която по някои сведения са участвали, 100 милиона конкуренти,… това наистина е било една луда надпревара, която, струва ми се, по-нататък в живота няма да имаш. Тази победа е била спечелена в деня на твоето зачатие. Тогава си бил много малка, но свръхподвижна клетка, която учените наричат сперматозоид. Пред теб е била поставена задачата да се съединиш с една единствена яйцеклетка, коята се е намирала на финала.

?

В началото е трябвало да избереш правилната посока. Матката има две тръби, пред теб е имало два пътя. Само един от тях е бил правилния. И ти си се справил – избрал  си верния път! Освен това, са съществували още маса препятствия. Вас през цялото време са се старали да ви отклонят от целта ресничките на ресничест епител. Не е трябвало да се спираш дори за части от секундата. Ти не си се борил с тези препятствия, а си ги заобикалял. Тези, които са се старали да се борят с ресничките, са губели ценно време. Ти си разбирал това и не си се занимавал с тези, които са ти пречили. Ти си се отклонявал от техните удари и си препускал към целта. Ето това е била безкомпромисната надпревара не на живот, а на смърт! Второто място на тебе не ти е трябвало. То се е приравнявало на 100-миллионно. И ти си спечелил тази надпревара! Ти си се съединил със своята любима и попадна  в рая!

Тази същност – да се движиш напред към целта – не може да бъде изкоренена. Но ако тя не се проявава външно, то следователно сме тръгнали в погрешната посока, тогава сперматозоидната същност вместо да съзидава ще разрушава, но вече вътре в нас. Този процес се характеризира с общо тъпо чувство на неудовлетвореност от живота, потиснатост, раздразнителност, избухливост, конфликтност, поражда неврози, алкохолизъм, наркомания, води към образуване на злокачествени образувания.

Бедата е в това, че от първите дни на живота му, човекът бива насочен към неверния път по следните три начина:

  1. Възпитание в стил «кумир на семейството», не му създават никакви трудности или препятствия.
  2. Жестоко възпитание в стил «преследвач», създават му непреодолими препятствия.
  3. Незначителни препятствия по пътя към порочните цели, всевъзможни забрани – да не пие, да не пуши, да не излиза и др. подобни (по-подробно може да  прочетете в ?9?.)

Стъпка № 7. Принципът на Велер (движение на вселената: ентропия и съзидание). Руския писател Велер в книгата си «Перпендикуляр» говори за «космическия оптимизъм»: съществува закон, според който «ако нищо не се прави, всичко се разрушава» – ентропия. Но има и друг закон, колкото по-нататък се развива материята, толкова по-организиран и по-добър, и по-дълъг става животът. И човечеството ще измисли, как да реши проблема с резервното слънце (нашето ще изгасне след 2 млрд. години) и с изтощените запаси на нашата Земя. Човечеството умее да оцелява и да се обединява пред лицето на големи проблеми, и ще реши задачите на бъдещето. Това е законът на съзидаването.

Стъпка № 8. Принципът Търсене на Смисъла на живота (нови цели). Човекът, за разлика от животното, не може да живее без смисъл. Но когато постигне основните цели (някъде на около 45-60 години) – отгледал е децата, посадил е дърво, построил е къща – настъпва безизходица, криза на средната възраст. Тогава трябва отново да търсим смисъла на живота, и новите цели. Някои ги откриват във внуците, пътешествията, новите професии, а някои – в алкохолизма, болестите, опасните и скъпоструващи хобита.

?

Една съпружеска двойка в напреднала възраст разлиствала албум със снимки от студентските си години и видяли, как хубаво са си прекарвали студентските вечери. Решили да открият такава фирма (студенско парти за пенсионери) и мирът, и енергията отново изпълнили техните отношения.

Вместо заключение

Будистите твърдят, че животът е страдание, и че за да се освободим от него, следва да се  освободим от привързаността към хората и вещите. Универсално средство за това е медитацията. Западната култура отдавна е усвоила медитациите, психоаналитиците успешно  корегират тревожната привързаност в общуването. А философите на свой ред са преосмислили изходния принцип: «Животът не е само страдание, животът е и радост и страдание». И тези пропорции в голяма степен зависят от нас.

Аз самият, когато ме настигнат тежки, изпълнени със стрес дни, използвам „принципа на  дейността” и си припомням любимата фраза на гръцките философи, която ме е спасила много пъти от пребиваването в лошо настроение и самосъжаление:

«ХОРАТА ПРЕЖИВЯВАТ НЕ ЗАРАДИ САМИТЕ СЪБИТИЯ,

А ЗАРАДИ ТЯХНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА»